Ако някой ти каже, че Гибралтар е малък, скучен, глупав - лъже. Че е мальк, малък е. Но на мен не ми пречи да съм влюбена. В него.
Почти от месец съм тук, тоест вече съм горе-долу местна. Знам къде е офисът, плажът, банката, супермаркета, заведенията. А друго на човек не му трябва май. Поне на мен не ми трябва друго засега.
Тук откривам значението на термина 'свободно време'. Странно нещо е това - хем гледаш да имаш повече такова, хем после се чудиш с какво да го запълниш. И когато дневната ти програма веке включва разходки, плаж, пазаруване, филми, приятели, и то времето станало всичко друго, но не и свободно.
Но да оставим мен. Гибралтар се оказва малко кътче спокойствие в иначе шумната, забързана, страстна Испания. Тук никой за нищо не бърза, освен мен, но и аз вече свиквам. Хората се усмихват много, помагат ти много и се мъчат всячески да ти внушат, че това е твоето вкъщи. Слънцето е неотменно, дори в иначе 'мрачните' дни, морето е синьо, синьо, синьо... Скалата е внушителна, особено на фона на цялата страна. Граница минаваш поне два пъти седмично, когато ти писне от типично по английски подредения свят и пресечеш самолетната писта, за да се окажеш в Ла Линеа Де Ла Консепсион (което не искам и да знам какво значи на испански, май е мръсна дума ;) ).
Все още се опитвам да разбера дали съм във Великобритания или не съм. Не се оказва лесна задача - всеки ти казва различно. Но Великобритания, Гибралтар или просто Скалата няма значение. Добре ми е тук. А само това е важно. До скоро.
1 коментар:
Zashto ti xaresva Gibraltar li?....Moge bi triabva da nauchish niakoi istoricheski fakti.Oshte po vremeto na xan Krum kogato e zabranil porkaneto malka grupa nepokorni bulgari se kachvat na edna lodka i otpluvat neznaino i za tiax na kade.Sled prodalgitelno i izp6lneno s mnogo prikliuchenia patuvane se ozovali na nevigdanaa ot tiax do tozi moment chudnovata skala.Pusnali kotvata sleznali napalili ogan i udarili po nikolko butilki domashna rakia.Na drugia den se razxodili otkrili golemi masivi ot neizkoreneni lozia i zapochnali da si praviat gibri.Pravili gibri varili rakia pravili gibri varili rakia,i vsiaka vecher bezumno se napivali.Mesnite xora mnogo im xaresali rakiata i im podarili poluostrova.I taka gibri gibri ta nakraia gibraltar.Tova poslednoto altar e samo za blagozvuchie.No nakraia obezumeli ot rakiata i t6rseshti novi prikliuchenia edin den sreshtaiki se s niakakvi anglichani prodali xubavia poluostrov za 3 bureta uiski i ot togava gibraltar e angliiski.Ako ne vervash pitai nekoi mesten gitel da vidish dali ne istina.....
Публикуване на коментар