Малко морско приключение

Най-доброто, което може да се прави в Испания през мързеливите летни неделни следобеди, е да се отиде на някое райско кътче... Да има море, пясък, слънце и нищо повече. Едно от тези места е Тарифа, малко градче на Атлантическото крайбрежие. Баровете по плажа, сърфистите, плясъка на водата са опияняващи, старият град с тесните улички и кафенетата в малките ъгли са просто приказни.

След един следобед в бар на плажа, с крака, натопени в океана, Мохито в ръката и поглед зареян към Мароко, ти е много странно. Чувстваш се като Леонардо ди Каприо в „Плажът” и животът е красив. Прекалено красив, за да е реален.

Половин час по-късно от прозореца на колата виждаш Гибралтар като на длан, скалата, сградите, дори самолетната писта. И си мислиш, че не е толкова лошо да се върнеш там, да поработиш малко и да знаеш, че раят Тарифа е там и те чака за следващото малко морско приключение.

Добре дошли у дома!

Нанесох се най-сетне в новото вкъщи. Странно е още, все пак съм в съвсем друга страна от тази, в която живеех до онзи ден. Испанците са много фрустрираща нация. Дори когато на испански им кажеш, че не ги разбираш изобщо, а и по изумителния ти акцент от километри личи, че не си местен, потокът от думи от устата им не спира дори за секунда. Опитваш да разчлениш думите и да разбереш някоя и друга, пък току-виж си схванал поне основната идея, ама не. Тирадата е безкрайна и след няколко такива ситуации разбирам, че избавлението се крие в 4 букви: Vale. Повтаряйки тази дума с тонове разбиране в погледа, комуникацията с испанците тече по-гладко. Ти не ги разбираш, те пък не очакват отговор, но съгласието ти с тях ги успокоява (‘Vale’ означава ‘Добре’).

Горното установих, докато се мъчех да разбера касиерката в близкия супермаркет. Бях изтощена от четенето на етикети на испански и от търсенето на какво ли не и ми беше само до бръщолевенето на касиерката, която, разбира се, грам английски не говореше, но беше завидно приказлива.

Но се справих успешно и организирах първото барбекю за сезона на терсата на покрива. Беше много приятно, хапнахме, пийнахме, позабавлявахме се и проронихме една сълза за колегите в София, които не са късметлии като нас да се намират на едно от най-красивите места в Европа. Сега планираме да си купим надуеваем басейн и следващото парти да е Pool party. А може и да послушаме Гавин и Стюарт и с няколко чувала пясък, надуваемия басейн и пластмасови раци и риби да превърнем терасата в частен плаж. Ще видим...

P.S. Най-милото нещо откакто съм тук – бутилка българско вино!!! Първо направо не повярвах на очите си, а после изтрих една непослушна и носталгична сълза. Благодаря, Стюарт!

Фраза на месеца: I do not speak Spanish, sorry.

Днес в Ла Линеа, докато си кълчех езика в опити на си кажа телефонния номер на испански, за да му заредя ваучера, осъзнах нещо - най-често използваната фраза през последния един месец за мен е I do not speak Spanish, sorry.

Всеки път, когато я кажа, си казвам - ще науча испански. За един месец тук се справам добре - вече мога да броя почти до 10, да си поръчам бира или кафе с мляко, да кажа на испански, че не говоря испански и още няколко дреболии. Сравнено с приятели, които са тук от години, аз съм направо гений и напредвам със скоростта на светлината.

Ами, това е. Следващият пост - на испански ;)

Голямата банкова драма

Да не казвам голяма дума, ама май най-сетне ще си имам банкова сметка другата седмица. След доволно дълъг престой в данъчното вчера (и то в обедната ми почивка, в която се очаква, че лежерно похапвам вкусотии и се наслаждавам на гледката към залива) и голяма борба в банката, успешно подадох поредната молба за откриване на банкова сметка. Този път всичко изглежда наред, така че сега остава само да чакаме. Денят на страшния съд е другата сряда. Дано присъдата е успешно открита банкова сметка.

Moving to La Linea

От утре изчезвам за малко. То всъщност не се знае за колко малко, ако трябва да разчитам на испанците с тяхното 'Mañana' - не просто утре, а някъде в бъдещето, когато се почувстваме готови. Това mañana често не идва, а ако дойде, вече е късно. Но... аз съм оптимистка и се надявам скоро да си имам интернет в новото вкъщи. Ако не - ще ми липсвате...

Първи впечатления от Испания: (там, където ще живея - La Linea De La Concepcion, не е съвсем Испания - много е различно от всякъде другаде и по думите на колегите, които живеят там - най-лошото място в Испания. Аз още се надявам да има и по-лоши...) хората са шумни, никак не са точни, отлагат всичко ужасяващо много, но пък са весели, усмихнати и безгрижни.

Населените места по Средиземноморското крайбрежие по правило са като излезли от картичка. С палмите, цветните сгради, баровете по плажа. Барбекютата са особено вървежни, наличието им навсякъде и по всяко време понякога малко плаши. Но пък какво толкова, и аз бях, и аз три дни пих и се веселих:


В петък мина едно от най-големите събития за лятото в Гибралтар - Calentita!, фестивал на храната. Сред индийските, мароканските, испанските, малтийските и какви ли още не щандове се случи това:

Съжалявам за ужасното качество, ама с двете ми леви ръце - толкова. Толкова беше красиво, че исках и аз да мога така да се отдавам на музиката, на емоцията, на момента. Завиждам на испанците. За тяхното си mañana, за безотговорността, за това, което са.

И така очаквайте следващия пост mañana...

Вечното дерби: Natwest vs Barclays

Голямата банкова дилема за мен беше Natwest Bank или Barclays Bank. Приятели ме посъветваха да избера Natwest, които определено били по-добрите. Пости месец се мъча неистово да си отркия банкова сметка. Засега неуспешно. Все ме връщат, все за глупости според мен. После Barclays били зле... Да, отнема им година да ти пратят дебитната карта, а ПИН-ът пристига месеци преди самата карта, и те мотаят и мотаят. Но Natwest засега не са показали кой знае какъв по-голям напредък.

То не беше писма от PartyGaming, не беше бяла бележка от данъчното, жълта бележка от не знам къде, синьо листче, зелено листче... Какво ли не... И все недоволни... И всеки път си мисля - ох, дано този път е за последно, но не би...

Другата седмица ще ходя пак. Добрата страна е, че със служителите се сближаваме. Но дано да ми открият банковата сметка, преди да сме станали най-добри приятели.

Олга и други животни

Това е Олга:


Признавам си, че не бях особено ентусиазирана, когато от човешки ресурси ми казаха, че ме настаняват с Олга - всичко което знаех за нея, беше името. Един поглед и две думи бяха достатъчни, за да разберем, че ще ни е весело заедно. Противно на името си, тя е от Португалия, луда дори повече от мен, и много забавна. В момента стискаме палци заедно - все още се притеснява какво ще е когато обучението мине и започне истинската работа.

А това са Люк и Амандин:


Люк е местен, Амандин е от Франция. Весело ни е дори да си мълчим заедно. Не че се случва често де, ама все пак. Те май скоро ще са ни съседи в Ла Линеа Де Ла Консепсион. Дано, дано, дано!

За останалите животни в живота ми - по-нататък. Както се казва, to be continued...

Gibraltar, my love...

Ако някой ти каже, че Гибралтар е малък, скучен, глупав - лъже. Че е мальк, малък е. Но на мен не ми пречи да съм влюбена. В него.

Почти от месец съм тук, тоест вече съм горе-долу местна. Знам къде е офисът, плажът, банката, супермаркета, заведенията. А друго на човек не му трябва май. Поне на мен не ми трябва друго засега.

Тук откривам значението на термина 'свободно време'. Странно нещо е това - хем гледаш да имаш повече такова, хем после се чудиш с какво да го запълниш. И когато дневната ти програма веке включва разходки, плаж, пазаруване, филми, приятели, и то времето станало всичко друго, но не и свободно.

Но да оставим мен. Гибралтар се оказва малко кътче спокойствие в иначе шумната, забързана, страстна Испания. Тук никой за нищо не бърза, освен мен, но и аз вече свиквам. Хората се усмихват много, помагат ти много и се мъчат всячески да ти внушат, че това е твоето вкъщи. Слънцето е неотменно, дори в иначе 'мрачните' дни, морето е синьо, синьо, синьо... Скалата е внушителна, особено на фона на цялата страна. Граница минаваш поне два пъти седмично, когато ти писне от типично по английски подредения свят и пресечеш самолетната писта, за да се окажеш в Ла Линеа Де Ла Консепсион (което не искам и да знам какво значи на испански, май е мръсна дума ;) ).


Все още се опитвам да разбера дали съм във Великобритания или не съм. Не се оказва лесна задача - всеки ти казва различно. Но Великобритания, Гибралтар или просто Скалата няма значение. Добре ми е тук. А само това е важно. До скоро.