Нанесох се най-сетне в новото вкъщи. Странно е още, все пак съм в съвсем друга страна от тази, в която живеех до онзи ден. Испанците са много фрустрираща нация. Дори когато на испански им кажеш, че не ги разбираш изобщо, а и по изумителния ти акцент от километри личи, че не си местен, потокът от думи от устата им не спира дори за секунда. Опитваш да разчлениш думите и да разбереш някоя и друга, пък току-виж си схванал поне основната идея, ама не. Тирадата е безкрайна и след няколко такива ситуации разбирам, че избавлението се крие в 4 букви: Vale. Повтаряйки тази дума с тонове разбиране в погледа, комуникацията с испанците тече по-гладко. Ти не ги разбираш, те пък не очакват отговор, но съгласието ти с тях ги успокоява (‘Vale’ означава ‘Добре’).
Горното установих, докато се мъчех да разбера касиерката в близкия супермаркет. Бях изтощена от четенето на етикети на испански и от търсенето на какво ли не и ми беше само до бръщолевенето на касиерката, която, разбира се, грам английски не говореше, но беше завидно приказлива.
Но се справих успешно и организирах първото барбекю за сезона на терсата на покрива. Беше много приятно, хапнахме, пийнахме, позабавлявахме се и проронихме една сълза за колегите в София, които не са късметлии като нас да се намират на едно от най-красивите места в Европа. Сега планираме да си купим надуеваем басейн и следващото парти да е Pool party. А може и да послушаме Гавин и Стюарт и с няколко чувала пясък, надуваемия басейн и пластмасови раци и риби да превърнем терасата в частен плаж. Ще видим...
P.S. Най-милото нещо откакто съм тук – бутилка българско вино!!! Първо направо не повярвах на очите си, а после изтрих една непослушна и носталгична сълза. Благодаря, Стюарт!
Няма коментари:
Публикуване на коментар