Понеделник сутрин...

Мразя понеделниците. А още повече мразя такива понеделници, в които се събуждам с тежък махмурлук и едвам се довличам до офиса.

Картинката разбира се става пълна едва когато идвам в офиса. След като съм се събудила час по-рано заради поспаливостта на разни индивиди, с които живея, не съм успяла да си направя кафе (поради липсата на такова вкъщи, за сметка на която количествата бира в хладилника са обилни) и с големи мъки съм изгонила глупавото ни псе от спалнята ми, откривам следния факт: през следващите 4 часа (тоест половината ми работен ден) нямам какво да правя. С ограничен интернет достъп и полу-заспали колеги денят ще е направо прекрасен.

В такива моменти започвам да проклинам съдбата, всичките й производни + Феята на зъбчетата. Последната - защото никога не съм я харесвала. Чудесен старт на седмицата...

И как да не обичам света в този момент!

I am not an alcoholic, I am a drunk...

Игмар има една много пиянска тениска, на която пише: I am not an alcoholic, I am a drunk. Alcoholics go to meetings. Откакто съм тук започвам да мисля, че ние отдавна сме минали фазата на пияндета и сме баш алкохолици. И тази равносметка правя една събота вечер, в която съм си обещала, че няма да пия. И то не заради друго, а защото се прибрах от партито в петък вечер едва преди няколко часа.

По тези ширини много се пие. Още не мога да открия причината - двоумя се много коя е точно. Дали наличието на чудесни чирингитос по плажа, които зверски те изкушават да изпиеш n на брой коктейли Мохито, докато вълничките се плискат палаво в краката ти. Или липсата на друго, по-смислено занимание?

Още има да се чудя, ама не сега, че снощният пунш надига глава и моята лична глава започва да боли. До следващата среща...

Row row row your boat....

Вчера бяхме на тийм билдинг насред морето. Платноходка, 9 човека на нея, слънце и вятър.

Слизайки от лодката всички се питахме дали успяхме да създадем тийм и така и не разбрахме, но ни остана успокоението, че поне никой не беше изхвърлен насред морето. Днес обаче си личи, че е имало ефект - имаме повече общи теми за разговор (една от които световъртежът на Луис и чуденето от лодката ли е или от глупавия сандвич с пилешко, който тя изяде точно преди да се качим на лодката).

Аз прекарах повечето време управлявайки лодката и стигнах до заключението, че кола и книжка може и да нямам скоро, но за лодка ще помисля...

Rewards and recognition: June & July

Вече съм в Гибралтар/Испания от два месеца. Време е за награди значи, ако спазваме логиката на ПартиГейминг.

Разбира се, в моята класация безспорен победител съм аз. Оцелях при преместването от София до Джиб, после от Джиб до Испания, научила съм основни термини на испански, свиквам с шума и мръсотията (и дори почти не ги сравнявам със София), живях сама и с мега-бавен интернет цял месец и още не съм полудяла съвсем. Това само по себе си е достатъчно условие да съм Star of the month.

Ами, на победителите честито. Останалите - да стискат зъби и палци за следващите два месеца.

Йода!

От вчера си имаме куче. Тоест тя Олга отдавна си го има, ама то чак сега пристигна от Португалия.

Днес беше първата ни разходка заедно, радвам се, че е послушен и чист, иначе - на първия самолет за Лисабон и дим да го няма!

Снимки - друг път, понеже сега ме мързи.

Вечното дерби: Natwest vs. Barclays, Част 2

Миналата седмица с Бупи получихме дебитните си карти почти по едно и също време. Голяма радост, голямо нещо, докато не открихме, че тепърва трябва да чакаме за ПИН-а. Ама нищо де, нали си заслужава чакането.

Има обаче една малка разлика между мен и Бупи. Аз имам банкова сметка с Natwest от няма и две седмици и вече имам карта.

Тои чака Barclays от миналия февруари.

Natwest vs. Barclays - 1:0!!!

Пффффффф...

Има дни, в които още от сутринта знаеш, че най-голямата грешка е да станеш от леглото. До края на деня се слушват още шестнайсет милиона малки и големи неща, които ти доказват, че теорията ти е била правилна и все едно чуваш глас в главата си: "Аз ти казах, ама...". И какво друго да направиш в един такъв ден, освен да си лакираш ноктите в розово, и да си повтаряш цял ден, че всичко ще е наред.

И ето - и най-ужасният ден от годината е свършил, и то не толкова зле... Все пак между другите глупости тийм билдинг под формата на регата в Атлантика и дългоочаквано посещение се губят някъде. Но на другата сутрин, докато пиеш първото си "кафе кон лече" (Ха, испанскията ми се подобрява! ;) ), си забравил всичките глупости и вече плаваш в лодка или си по магазините/на плажа/край басейна с очакваната дружка...

Животът е прекрасен :)

Homesick...

Седя си в хубавата си испанска къща и се наслаждавам на красивата, прохладна и (забележете!) тиха лятна нощ. И чета за София, гледам снимки от София, мисля си за София.

Клер и Оуен преди броени часове са пристигнали там. Занесли са евентуално подаръците на сестра ми, която ще го играе после гара-разпределителна за останалите получатели. А пък аз седя и кротко завиждам и да чакам гореизброените двама да се приберат и да разказват за България.

Жерар днес цял ден повтаря в офиса: Soon will be Xmas. Не знам в каква връзка, но на мен ми става мъчно, понеже задрасквам дните до Коледа в календара. Защото за Коледа ще се прибера вкъщи, в моята София, с моите сестра, заек, съквартирантка и детска стая (а Борислав да не се мръщи на детските тапети с животински мотиви!), моите мама и татко и моите приятели.

Остават само 168 дни.

Pay it forward!

Ух, нали съм алчна за подаръци, та трябва да продължа и аз играта. Сега си чакам подаръка, по възможност голям, рошав и много красив (нали, Инка?). И понеже никой не ми чете блога и без това, съм спокойна, че няма да ми се налага да пращам колети от Испания ;) Но, хайде коментирайте, пък да видим :)

Да живеят технологиите!

От онзи ден съм горда собственичка на 3G USB интернет модем. Това щастливо събитие означаваше за мен, че най-накрая имам връзка със света, пък била тя и най-бавната. Да си призная, не очаквах, че връзката е толкова бавна. Но поне си имам интернет вкъщи, че и навсякъде, където Водафон има покритие, което за начало и с моя ужасяващ испански, никак не е малко.

Напоследък откривам също така красотата на Google Translate, който много ми помага с разни ежедневни дреболии. Онзи ден си преведох репликите за банката с помощта на Google, написах си ги на лист хартия и се запътих да си плащам наема. Оказа се, че написаното е напълно достатъчно. А и като ме видят да чета от листчето, не се опитват да ми говорят на испански, което си е постижение. Оттук нататък Google става най-уважаваното нещо в живота ми.