Търси се: перфектен мъж. Доставката е на мои разноски.

Търси се мъж, който:

- предпочита твоята компания пред тази на приятелите си поне веднъж в седмицата
- завършва разговорите си с теб, особено ако той ги е започнал
- не те зарязва да ходиш сама на глупавото парти за глупавия рожден ден на глупавия ти шеф
- не мрънка много
- не ти праща тъпи смс-и рано сутрин, особено в събота след тежка седмица
- ходи с теб по магазините и ти помага при избора (ама не с наизустените фрази: ти винаги си хубава, никак не те прави дебела и т.н.)
- е до теб и те успокоява, когато си малко крива, а не ти казва 'Обади ми се, като ти се оправи настроението'
- ти носи топла супа и те гушка, ако си болна, а не пази разстояние от теб, за да не се разболее и той
- те обича безрезервно

Има още много, ама хайде да не ставам капризна. Адресът за доставки е Calle Castilla 21, piso 1A, 11300 - La Linea de la Concepcion, España.

И да не си помисли някой нещо. С моето момче ни е много хубаво заедно и засега не бих го сменила с друг ;), но винаги има какво да се желае. Като например да не се прави на луд и да дойде с мен в събота на глупавото фирмено парти. Пуф, няма пълно щастие.

Накратичко :)

Cartman says: You wanna hold hands with a girl, Kyle? Gay!!!

***

Краят на ноември е, а аз щастливо се размотавам по тениска и пола БЕЗ чорапогащи!!! Вечер захладнява, но през деня е все още лято! Йей!

***

Gmail ме изненадаха приятно с новите теми (aka skins)! Пощата ми изглежда различно в зависимост кое време на деня е, а и в двата случая (плаж през деня/нощта) е доста приятна на вид, което аз намирам за невероятно!

***

Седмицата най-сетне приключи. Мислех, че ще умра от умора, но не - аз съм пич и оцелях. Уикендът официално започна, а сме и планирали да нарушим рутината и да го прекараме в Тарифа или Естепона.

***

Сега официално ще се размажа пред телевизора с пакет чипс. Хайде, приятен уикенд!

Are you organic?

Тази вечер докато пазарувах в супермаркета, а и преди малко, докато се прокрадвах към кухнята за лека среднощна закуска, осъзнах, че много сме я закъсали откъм околна среда.

Не ме разбирайте погрешно, не съм от хората, които толкова много се интересуват от околната среда, че не ползват миялната машина (освен ако купът с мръсни чинии не стане животозастрашаващ), садят домати в саксии на терасата или се крият в храстите и раздават зелени брошури на случайни и уплашени минувачи. Обаче се излових, че подсъзнателно търся органично кисело мляко или органични яйца от свободни кокошки, купувам Персил Био, юркам колегите/приятелите-шофьори да изоставят тая глупава кола и да ползват с мен градски транспорт/колело/крака, понеже е по-весело и по-малко замърсяващо.

Дори започвам да подозирам, че това е генетично заложено - като бушоните в електрическите системи! Ако положението наближи определена критична точка, светва червена лампа и се предприемат съответни действия, независимо осъзнати или не.

Ти имаш ли такива еко-бушони???

Ако оживея и утре...

... ще се самообявя за супер-герой. Супер-герой който винаги намира загубения депозит, който е винаги там да изслуша всички баварски или канадски неспиращи проблеми, който просто е там, когато всички други ги няма.

От две седмици (по-скоро 12 работни дни без почивка) не съм спала колкото искам да спя и с когото искам да спя, не съм се събуждала отпочинала и не съм се радвала на живота, както бих искала, защото светът е всъщност едно читаво място, зависи обаче ти с какви очи го гледаш.

Та ако оживея утре, се прекръствам на Супер-Надка. Ще си зашия и костюмче с пелеринка, обещавам. Само не очаквай да прехвърчам над покрива ти. Ние все пак сме онлайн гейминг компани и не правим домашни посещения. Ще си фуча само из офиса...

Голяма телефонна драма

Както преди време споменах от скоро в алчните ми ръчички се намира новото ми мобилно телефонче. Голяма радост, голямо нещо.

Обаче и на мен се случи "всяко чудо за три дни". Това за съжаление далеч не означава, че аз загубих интерес към телефона си, а по-скоро обратното. Той загуби интерес към мен и не работи. Пърщо беше USB кабела - ,лаптопът ми, (както и този на Джони), не иска и не иска да разпозне Виещты-то, чисто новата микро SD карта с много памет за много снимки и много музика, закупена специално за него, не иска да му служи, а от една седмица изпращането на SMS е обвъразно с досаден ритуал. Първо чакаш цял час, докато не получиш съобщение за грешка, после звъниш на Водафон, (които слава Богу най-сетне разбраха и запомниха, че не говоря испански, а само английски), рецитираш им имената си, телефонния номер и номера на паспорта и разказваш цялата сага. Като помощ им казваш какво вече ти е било казано и не е помогнало и какво са правили колегите им - за това получаваш бонус точки: по-кратко време на холд с ужасната им музика.

Накрая не знаеш какво се случва точно, но си записваш услужливо директния телефон на поредния служител, приел съдбата ти лично и обещаваш да питаш за него, ако пак има проблем. Затваряш слушалката, изключваш телефона и после го включваш пак и О, да! Bliss! Teхt message sent!

И така до следващата вечер, когато телефонната драма се повтаря отново. Само че ти вече звучиш малко по-отчаян и искаш мъките да свършат по-бързо. Така и така знаеш, че на утре ще е същото...