Everyone, get a giant pan!

Водафон бяха така добри най-сетне да пуснат телефона и интернета ми, след като банката ми омаза положението и аз се оказах с неплатена сметка в 6 сутринта в събота (а разбира се, никоя банка в Андалусия не работи през уикенда. Те и следобед не работят, какво да очакваш за събота!?).

И ето най-сетне шедьовърът на Гавин:


Предлагам всеки да се снабди с огромен тиган. За всеки случай.

Office fun

След десетдневно отсъствие офисът е едно по-хубаво място, или поне през първия ден.

Докато ме е нямало фирмата е купила нови порцеланови чаши за кафе - шарени, с овце, крави, прасета, котки, кучета и други представители на фауната. Коментарът на колегите е, че според тях моето детско влияние било толкова силно, че всеки го бил прихванал. Изобщо не изслушват защитата ми, базирана на факта, че аз дори не съм била в страната.

Стюарт цял ден търчи напред-назад, бута разни шкафчета и разнася компютри - успяваме да го хванем докато лежи под едно бюро и изглежда все едно спи (а всъщност включва лаптопа на Едит обратно в контакта - изключил е и него в суматохата). Гавин предлага да сложим снимката във Фейсбук с коментар: Everyone needs a place to live. Стю още не знае за съществуването на тази снимка, но скоро ще разбере.

Карлос идва да ми каже, че се радва, че съм се върнала. После, съвсем по детски залепя червен Converse до моята червена обувка и възкликва - Ауу, те са братя!

Решавам да прекръстя Гавин на Чшаба - прекрасно унгарско име! Провокирана съм от непрекъснатия поток от смачкани хартийки, който лети към мен от неговата посока. Той обаче не е съгласен и иска нещо по-уелско. Луис, която ние сме убедени не ни слуша/чува в този момент, предлага гениалното Sheepshagger. В отговор на злобния поглед на Гавин тя свива рамене и просто казва: Е, какво? Нали има много овце в Уелс?

Чшаба, a.k.a Sheepshagger ми рисува картинка. На нея съм изобразена аз с нещо непоределено. Текстът отдолу гласи (б.а: запазен е оригиналният правопис):

"Nadia with a giant frying pan

vs

Parachutiing giant spiders with machine guns"

Всякакъв коментар като че ли е излишен.

Понякога те се завръщат...

... А друг път не :). Е, аз се завърнах - 2 дни по-късно от планираното, с няколко стотин километра по-далече и малко поизнервена, но жива и здрава, поне на пръв поглед.

Иначе София беше чудесна - много за кратко, но успях да видя почти всички, които планирах да видя, за почти толкова време, колкото ми се искаше... Но пак беше хубаво.

После разбрах защо лоу-кост полетите са толкова лоу-кост - защото хич не може да се разчита на тях. Един забавен полет коства един куп нерви, един куп пари и един куп провалени планове... Забавно е да кацнеш в Малага, когато е трябвало да кацнеш 3 часа по-рано в Гибралтар, а след това да се окажеш в полунощ на най-зловещата автогара в Испания - тази в Марбея. Но ако като в приказките се появи принц на бял кон (или в моя случай, синьо ауди), всичко завършва добре.

Както и да е, вече съм си вкъщи и стискам в алчните си ръчички новото си телефонче - то ми дава възможност да блогвам от него. Скоро ще го опитам и ако всичко е наред, може да има повече и по-редовни постове :)

Няма ме!

В момента ям Butterfly cake, пия прясно изцеден портокалов сок и карамелено макиато размер M for Massive. Това ме прави адски щастлива, което означава само едно - на Гетуик в Лондон съм и съм се докопала до Старбъкс.

През следващата седмица едва ли ще се вясвам тук - прибирам се вкъщи за малко. Странно ми е, че вече 5 месеца не живея в България, а Испания не ми е вкъщи все още. Но явно е така с Коста Дел Сол - другото място си остава вкъщи завинаги - Джони, Луис, Стюарт, Гавин, които от години живеят там, също все още наричат Великобритания 'home'.

Ами, това е. Хайде до скоро.

A positive entry

От вчера Васил ме критикува, че блогът ми не бил достатъчно позитивен. Все едно не ме познава и не знае, че ако има състезание по мрънкане, аз ще съм безспорен победител.

Обаче ето - днес имам само хубави неща за казване. След по-малко от седмица, ако трябва да съм точна - другата сряда, летя за София. Ще се видя с адски много хора, които ми липсват зверски, откакто съм тук, ще нагушкам слона-заек Шушимир и цяла седмица няма да ходя на работа!

Какво по хубаво от това??? Sofia, here I come!!!!

За динозаврите и хората

Онзи ден Лу ме погледна много сериозно и каза:

- Отдавна искам да те питам нещо. Ти в Бог ли вярваш или в динозаврите?

Явно отгатнала по изражението ми, че нямам идея за какво говори, сподели следното:

- Никога не съм срещала човек, който вярва и в двете, а аз познавам много хора. Или Бог, или динозаври - те са взаимно изключващи се. Трудно ми е да го обясня, но е така. Ти в кое вярваш?

И странно, но факт - дори аз вярвам само в динозаврите. Явно наистина е така. Обаче ако някой познава човек, който вярва и в двете - кажете ми, моля ви. Бих натрила носа на Лу.