Някои дребни констатации

Испанските строители не са далновидни. Падне ли малко дъжд в Costa del Sol, всичко се наводнява. То че е sol, sol е, ама няма пълно щастие - понякога вали.

***

Не е гот да ти падне батерията точно когато си напазарувал и когато се излива проливен дъжд, а възможността да си хванеш такси от улицата клони към нула.

***

Още по-зле е обаче когато гнусният ти колега - педерас споделя на висок глас в офиса, че си пада по твоето момче и описва в детайли какво би му сторил. Лошо, лошо.

***

Дъждът има само една положителна черта. Когато вали, на никой не му се става от леглото. А това означава само едно - мързелив уикенд пред телевизора. Ммм, чудесно.

Писмо, ама не в бутилка

Със съседката срещаме известни затруднения с комуникацията. Тя не говори никакъв английски, аз не говоря никакъв испански.

Днес обаче чак се възхитих, когато същата тази съседка смело звънна на вратата ми, секунди след като се прибрах. Тя само ми се усмихна, промърмори 'Ола' и ми подаде това:

Сладко, нали?

Тарифа!!!

Този уикенд беше най-красивият уикенд на най-красивото място с най-красивото момче. Няма да казвам повече, за да не разваля магията. Но искам пак!!!

Всички снимки - ТУК. 

France, Belgium, Whatever

Не че съм твърдо за визовите режими, паспортната проверка (която аз минавам поне два пъти на ден и се моля испанските граничари да не стачкуват пак) и подобни дивотии... Но преди някак си повече разграничавахме страните, осезаемо беше кога излизаш от една и влизаш в друга. А сега...

Честит първи учебен ден, Криси!

Докато говоря с малката си братовчедка днес осъзнавам, че тя междувременно е станала самостоятелна единица - ученичка в гимназия, която живее сама в големия град, пише по клавиатурата по-бързо от мен (!), и разсъждава като голям човек.

Като че ли онзи ден с Ванина я учехме да говори глупости и тя послушно повтаряше какво ли не, без дори да осъзнава злия гений зад уж алтруистичното ни желание "да я научим да говори". После първи учебен ден, уроци по пиано и какво ли още не.

А днес тя говори за пубертета си, за новото си жилище, новия клас. Май е време да спра да я наричам 'малката' ми братовчедка.

Gib National Day

Първият ми Gib National Day беше прекрасен. Не знам дали заради Джони или защото ми беше за пръв път, ама много ми хареса. Искам пак!!! Балони, фойерверки, концерти и всички облечени в червено и бяло (националните цветове)! И едно такова, патриотично чувство навсякъде. Дори и аз се почувствах горда, нищо че не съм местна.

Докато се мотаех по улиците с червената си рокля и бяла тениска под нея, ми се прииска и ние да имаме национални цветове. И догодина аз да съм облечена с тях на 3ти март и да се гордея. Пфф. Дано дотогава измислят нещо...



P.S. Снимката откраднах от Уикимедия (Цък!). Съжалявам за което. Но Гибралтар изглеждаше по същия начин и тази година... А за авторските права - казвам на всеослушание - снимката не е моя, само открадната от мен ;)

Денят накратко

Днес установих, че вече успявам на испански да обясня какво ми трябва или какво искам. Проблем възниква обаче все още, ако хората насреща поискат нещо от мен.

***

Успях сама да платя наема в банката. На испански. После пак на развален испански обясних, вече в моята банка, че "несесита ел пин нумеро пара ми тархета" и хоп - 5 минути по-късно имах ПИН за испанската Виза.

***

В офиса: вълна съкращения. Карлос обявява, че ние няма да бъдем засегнати и всички отдъхваме с облекчение. Което не ни пречи цял ден да сме в шок, докато около нас хората си тръгват. Завинаги. Ужасно е.

***

Изречение, което почти ме разревава: "If I do not see you again, nice knowing you". Казано от някого, когото си виждал всеки ден досега. Мамка му.