сряда, юли 09, 2008

Homesick...

Седя си в хубавата си испанска къща и се наслаждавам на красивата, прохладна и (забележете!) тиха лятна нощ. И чета за София, гледам снимки от София, мисля си за София.

Клер и Оуен преди броени часове са пристигнали там. Занесли са евентуално подаръците на сестра ми, която ще го играе после гара-разпределителна за останалите получатели. А пък аз седя и кротко завиждам и да чакам гореизброените двама да се приберат и да разказват за България.

Жерар днес цял ден повтаря в офиса: Soon will be Xmas. Не знам в каква връзка, но на мен ми става мъчно, понеже задрасквам дните до Коледа в календара. Защото за Коледа ще се прибера вкъщи, в моята София, с моите сестра, заек, съквартирантка и детска стая (а Борислав да не се мръщи на детските тапети с животински мотиви!), моите мама и татко и моите приятели.

Остават само 168 дни.

6 коментара:

Анонимен каза...

Dnite sa ve4e s edin po-malko. I az gi broq, za da gushna dxlgo, dxlgo...
mama

Unknown каза...

Ама ние броим различни работи с тебе... Аз до Коледа, ти до август :) Аз до август знам, че са малко, и затова не ги броя, ами просто ги чакам с нетърпение.

Хайде, решавайте вие с Инка за Барса, за да знам аз кога да пускам отпуска. :)

Inks каза...

Slxnchiceto mi malko, celuwam te mnogo i chakam koleda (zaradi podarxcite, nali).

Unknown каза...

Ама то и аз за подалъците, да не мислиш, че е за друго? Цунки!

plamenj каза...

заек?

Unknown каза...

Пламене, ако направиш нещо на Шуши, ще ти се сърдя много, да знаеш. А ако това не те трогва, ще ти скъсам ръчичките и ще те набия с тях!