Вчера бяхме на тийм билдинг насред морето. Платноходка, 9 човека на нея, слънце и вятър.
Слизайки от лодката всички се питахме дали успяхме да създадем тийм и така и не разбрахме, но ни остана успокоението, че поне никой не беше изхвърлен насред морето. Днес обаче си личи, че е имало ефект - имаме повече общи теми за разговор (една от които световъртежът на Луис и чуденето от лодката ли е или от глупавия сандвич с пилешко, който тя изяде точно преди да се качим на лодката).
Аз прекарах повечето време управлявайки лодката и стигнах до заключението, че кола и книжка може и да нямам скоро, но за лодка ще помисля...
5 коментара:
Хей, моряче, здравей! Дерзай с корабоплаването, но не пренебрегвай колата и книжката. Чувам разни радостни новини и стискам палци. Гушки и цунки,
мама
Ма трябваше все пак някого да метнете зад бордааааа... Така не е забавно. Пфу.
Мама, не съм ги забравила, ама всяко нешо с времето си.
Новините днес са още по-радостни, мина интервюто, според мен много ме харесаха, дано!
Ина, мислехме да метнем Томас, ама... После си викаме, айде, нали сме великодушни... Но бяхме на косъм да му дадем начален тласък...
Нана, нали знаеш какво му трябва на човек?!? Коматче хляб, щипка сол и 42 метрова яхта!
Последното ти го пожелавам от сърце! Определено ти отива да караш яхта!
Благодаря, Влади! Дано...
Публикуване на коментар