понеделник, юни 16, 2008

Moving to La Linea

От утре изчезвам за малко. То всъщност не се знае за колко малко, ако трябва да разчитам на испанците с тяхното 'Mañana' - не просто утре, а някъде в бъдещето, когато се почувстваме готови. Това mañana често не идва, а ако дойде, вече е късно. Но... аз съм оптимистка и се надявам скоро да си имам интернет в новото вкъщи. Ако не - ще ми липсвате...

Първи впечатления от Испания: (там, където ще живея - La Linea De La Concepcion, не е съвсем Испания - много е различно от всякъде другаде и по думите на колегите, които живеят там - най-лошото място в Испания. Аз още се надявам да има и по-лоши...) хората са шумни, никак не са точни, отлагат всичко ужасяващо много, но пък са весели, усмихнати и безгрижни.

Населените места по Средиземноморското крайбрежие по правило са като излезли от картичка. С палмите, цветните сгради, баровете по плажа. Барбекютата са особено вървежни, наличието им навсякъде и по всяко време понякога малко плаши. Но пък какво толкова, и аз бях, и аз три дни пих и се веселих:


В петък мина едно от най-големите събития за лятото в Гибралтар - Calentita!, фестивал на храната. Сред индийските, мароканските, испанските, малтийските и какви ли още не щандове се случи това:



Съжалявам за ужасното качество, ама с двете ми леви ръце - толкова. Толкова беше красиво, че исках и аз да мога така да се отдавам на музиката, на емоцията, на момента. Завиждам на испанците. За тяхното си mañana, за безотговорността, за това, което са.

И така очаквайте следващия пост
mañana...

петък, юни 13, 2008

Вечното дерби: Natwest vs Barclays

Голямата банкова дилема за мен беше Natwest Bank или Barclays Bank. Приятели ме посъветваха да избера Natwest, които определено били по-добрите. Пости месец се мъча неистово да си отркия банкова сметка. Засега неуспешно. Все ме връщат, все за глупости според мен. После Barclays били зле... Да, отнема им година да ти пратят дебитната карта, а ПИН-ът пристига месеци преди самата карта, и те мотаят и мотаят. Но Natwest засега не са показали кой знае какъв по-голям напредък.

То не беше писма от PartyGaming, не беше бяла бележка от данъчното, жълта бележка от не знам къде, синьо листче, зелено листче... Какво ли не... И все недоволни... И всеки път си мисля - ох, дано този път е за последно, но не би...

Другата седмица ще ходя пак. Добрата страна е, че със служителите се сближаваме. Но дано да ми открият банковата сметка, преди да сме станали най-добри приятели.

четвъртък, юни 12, 2008

Олга и други животни

Това е Олга:


Признавам си, че не бях особено ентусиазирана, когато от човешки ресурси ми казаха, че ме настаняват с Олга - всичко което знаех за нея, беше името. Един поглед и две думи бяха достатъчни, за да разберем, че ще ни е весело заедно. Противно на името си, тя е от Португалия, луда дори повече от мен, и много забавна. В момента стискаме палци заедно - все още се притеснява какво ще е когато обучението мине и започне истинската работа.

А това са Люк и Амандин:


Люк е местен, Амандин е от Франция. Весело ни е дори да си мълчим заедно. Не че се случва често де, ама все пак. Те май скоро ще са ни съседи в Ла Линеа Де Ла Консепсион. Дано, дано, дано!

За останалите животни в живота ми - по-нататък. Както се казва, to be continued...

сряда, юни 11, 2008

Gibraltar, my love...


Ако някой ти каже, че Гибралтар е малък, скучен, глупав - лъже. Че е мальк, малък е. Но на мен не ми пречи да съм влюбена. В него.

Почти от месец съм тук, тоест вече съм горе-долу местна. Знам къде е офисът, плажът, банката, супермаркета, заведенията. А друго на човек не му трябва май. Поне на мен не ми трябва друго засега.

Тук откривам значението на термина 'свободно време'. Странно нещо е това - хем гледаш да имаш повече такова, хем после се чудиш с какво да го запълниш. И когато дневната ти програма веке включва разходки, плаж, пазаруване, филми, приятели, и то времето станало всичко друго, но не и свободно.

Но да оставим мен. Гибралтар се оказва малко кътче спокойствие в иначе шумната, забързана, страстна Испания. Тук никой за нищо не бърза, освен мен, но и аз вече свиквам. Хората се усмихват много, помагат ти много и се мъчат всячески да ти внушат, че това е твоето вкъщи. Слънцето е неотменно, дори в иначе 'мрачните' дни, морето е синьо, синьо, синьо... Скалата е внушителна, особено на фона на цялата страна. Граница минаваш поне два пъти седмично, когато ти писне от типично по английски подредения свят и пресечеш самолетната писта, за да се окажеш в Ла Линеа Де Ла Консепсион (което не искам и да знам какво значи на испански, май е мръсна дума ;) ).


Все още се опитвам да разбера дали съм във Великобритания или не съм. Не се оказва лесна задача - всеки ти казва различно. Но Великобритания, Гибралтар или просто Скалата няма значение. Добре ми е тук. А само това е важно. До скоро.

четвъртък, септември 28, 2006

Деца, ние бдим над вас!

На 15.09. реших да посетя бившето си училище . Всичко беше както и през последните пет години, така че няма да се спирам подробно на откриването на учебната година. Не мога да скрия обаче възмущението си от "плакатите" (с формат а4, изкарани на някоя долнопробна копирна машина), които бяха разлепени навсякъде в двора на гимназията. Националистите бдят над децата? Това шега ли е или какво???


П.П. Извинявам се за лошото качество на плаката на снимката, но тъй като собственоръчно го свалях от една стена, малко поизтъня на места...

четвъртък, юли 20, 2006

Не на градинските джуджета!


В случай, че и на теб ти е писнало от малките гнусни порцеланови джуджета, които те дебнат на тези места в градината, където най-малко ги очакваш - ето го и решението! Вземи си градинско порцеланово куче или цял градински порцеланов човек. Вярно, заема малко повече място, но пък е ефектно! А и така можеш да уплашиш някои разсеяни крадци, промъкнали се по тъмно в градината ти!

петък, април 21, 2006

Singles party


Ясно е, че когато една жена си сложи по-къса пола и по-изрязана блузка от обикновено, гримира се и отиде на фризьор, преди да излезе "на клубче с приятелки", то тя е решила да не се прибира сама от "клубчето". Но да иде на парти за самотници (добре де, необвързани, но не е ли все тая?)? Не-е-е, никога! Защо обаче не си го кажем направо (така и така ще го правим) и не отидем на Singles Party, където да потанцуваме, пофлиртуваме и да си уредим някоя и друга среща*?


*т.е dansen, flirten, daten за тези като мен, които не разбират холандски и са се чудили какво пише на плаката

Рекордни цени на петрола


"Високите цени на петрола ще се запазят" - това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Родриго де Рато в навечерието на годишната среща на фонда

Така е. Който не ми вярва, да отвори този сайт и да види сам.

Това сериозно. Иначе за снимката - не е истинска. Тоест, тя снимката си е истинска, ама бензиностанцията не е. Просто е умалено копие в Мадуродам, който пък е един не съвсем истински холандски град. Просто в повечето случаи сградите ти стигат до кръста... Но това е друга тема.

Моля, не повръщайте тук!



Уважаеми читатели, моля ви да не се смеете на тези надписи. Не че виждате подобни на тях по улиците на града си всеки ден, но и вие да бяхте собственик на магазин или заведение в Амстердам, и вие щяхте да си сложите такива. Че и по-идиотски, ако всяка сутрин можете да направите подробен анализ на вечерята на някой турист, попрекалил с тревата, или пък ако на всеки квадратен метър има по три секс-шопа и конкуренцията си е е***а майката!

вторник, март 14, 2006

Вие изключихте ли си GSM`те?


Бях срещала всякакви множествени числа на думата GSM, но това тук ме изуми. Понякога се чудя кога хората ще се научат, че понякога е по-добре да не използваш някоя дума, ако не можеш да образуваш нейното множествено число. Но човешката креативност (както и простотията) явно е безкрайна...