Накратичко :)

Cartman says: You wanna hold hands with a girl, Kyle? Gay!!!

***

Краят на ноември е, а аз щастливо се размотавам по тениска и пола БЕЗ чорапогащи!!! Вечер захладнява, но през деня е все още лято! Йей!

***

Gmail ме изненадаха приятно с новите теми (aka skins)! Пощата ми изглежда различно в зависимост кое време на деня е, а и в двата случая (плаж през деня/нощта) е доста приятна на вид, което аз намирам за невероятно!

***

Седмицата най-сетне приключи. Мислех, че ще умра от умора, но не - аз съм пич и оцелях. Уикендът официално започна, а сме и планирали да нарушим рутината и да го прекараме в Тарифа или Естепона.

***

Сега официално ще се размажа пред телевизора с пакет чипс. Хайде, приятен уикенд!

Are you organic?

Тази вечер докато пазарувах в супермаркета, а и преди малко, докато се прокрадвах към кухнята за лека среднощна закуска, осъзнах, че много сме я закъсали откъм околна среда.

Не ме разбирайте погрешно, не съм от хората, които толкова много се интересуват от околната среда, че не ползват миялната машина (освен ако купът с мръсни чинии не стане животозастрашаващ), садят домати в саксии на терасата или се крият в храстите и раздават зелени брошури на случайни и уплашени минувачи. Обаче се излових, че подсъзнателно търся органично кисело мляко или органични яйца от свободни кокошки, купувам Персил Био, юркам колегите/приятелите-шофьори да изоставят тая глупава кола и да ползват с мен градски транспорт/колело/крака, понеже е по-весело и по-малко замърсяващо.

Дори започвам да подозирам, че това е генетично заложено - като бушоните в електрическите системи! Ако положението наближи определена критична точка, светва червена лампа и се предприемат съответни действия, независимо осъзнати или не.

Ти имаш ли такива еко-бушони???

Ако оживея и утре...

... ще се самообявя за супер-герой. Супер-герой който винаги намира загубения депозит, който е винаги там да изслуша всички баварски или канадски неспиращи проблеми, който просто е там, когато всички други ги няма.

От две седмици (по-скоро 12 работни дни без почивка) не съм спала колкото искам да спя и с когото искам да спя, не съм се събуждала отпочинала и не съм се радвала на живота, както бих искала, защото светът е всъщност едно читаво място, зависи обаче ти с какви очи го гледаш.

Та ако оживея утре, се прекръствам на Супер-Надка. Ще си зашия и костюмче с пелеринка, обещавам. Само не очаквай да прехвърчам над покрива ти. Ние все пак сме онлайн гейминг компани и не правим домашни посещения. Ще си фуча само из офиса...

Голяма телефонна драма

Както преди време споменах от скоро в алчните ми ръчички се намира новото ми мобилно телефонче. Голяма радост, голямо нещо.

Обаче и на мен се случи "всяко чудо за три дни". Това за съжаление далеч не означава, че аз загубих интерес към телефона си, а по-скоро обратното. Той загуби интерес към мен и не работи. Пърщо беше USB кабела - ,лаптопът ми, (както и този на Джони), не иска и не иска да разпозне Виещты-то, чисто новата микро SD карта с много памет за много снимки и много музика, закупена специално за него, не иска да му служи, а от една седмица изпращането на SMS е обвъразно с досаден ритуал. Първо чакаш цял час, докато не получиш съобщение за грешка, после звъниш на Водафон, (които слава Богу най-сетне разбраха и запомниха, че не говоря испански, а само английски), рецитираш им имената си, телефонния номер и номера на паспорта и разказваш цялата сага. Като помощ им казваш какво вече ти е било казано и не е помогнало и какво са правили колегите им - за това получаваш бонус точки: по-кратко време на холд с ужасната им музика.

Накрая не знаеш какво се случва точно, но си записваш услужливо директния телефон на поредния служител, приел съдбата ти лично и обещаваш да питаш за него, ако пак има проблем. Затваряш слушалката, изключваш телефона и после го включваш пак и О, да! Bliss! Teхt message sent!

И така до следващата вечер, когато телефонната драма се повтаря отново. Само че ти вече звучиш малко по-отчаян и искаш мъките да свършат по-бързо. Така и така знаеш, че на утре ще е същото...

Everyone, get a giant pan!

Водафон бяха така добри най-сетне да пуснат телефона и интернета ми, след като банката ми омаза положението и аз се оказах с неплатена сметка в 6 сутринта в събота (а разбира се, никоя банка в Андалусия не работи през уикенда. Те и следобед не работят, какво да очакваш за събота!?).

И ето най-сетне шедьовърът на Гавин:


Предлагам всеки да се снабди с огромен тиган. За всеки случай.

Office fun

След десетдневно отсъствие офисът е едно по-хубаво място, или поне през първия ден.

Докато ме е нямало фирмата е купила нови порцеланови чаши за кафе - шарени, с овце, крави, прасета, котки, кучета и други представители на фауната. Коментарът на колегите е, че според тях моето детско влияние било толкова силно, че всеки го бил прихванал. Изобщо не изслушват защитата ми, базирана на факта, че аз дори не съм била в страната.

Стюарт цял ден търчи напред-назад, бута разни шкафчета и разнася компютри - успяваме да го хванем докато лежи под едно бюро и изглежда все едно спи (а всъщност включва лаптопа на Едит обратно в контакта - изключил е и него в суматохата). Гавин предлага да сложим снимката във Фейсбук с коментар: Everyone needs a place to live. Стю още не знае за съществуването на тази снимка, но скоро ще разбере.

Карлос идва да ми каже, че се радва, че съм се върнала. После, съвсем по детски залепя червен Converse до моята червена обувка и възкликва - Ауу, те са братя!

Решавам да прекръстя Гавин на Чшаба - прекрасно унгарско име! Провокирана съм от непрекъснатия поток от смачкани хартийки, който лети към мен от неговата посока. Той обаче не е съгласен и иска нещо по-уелско. Луис, която ние сме убедени не ни слуша/чува в този момент, предлага гениалното Sheepshagger. В отговор на злобния поглед на Гавин тя свива рамене и просто казва: Е, какво? Нали има много овце в Уелс?

Чшаба, a.k.a Sheepshagger ми рисува картинка. На нея съм изобразена аз с нещо непоределено. Текстът отдолу гласи (б.а: запазен е оригиналният правопис):

"Nadia with a giant frying pan

vs

Parachutiing giant spiders with machine guns"

Всякакъв коментар като че ли е излишен.

Понякога те се завръщат...

... А друг път не :). Е, аз се завърнах - 2 дни по-късно от планираното, с няколко стотин километра по-далече и малко поизнервена, но жива и здрава, поне на пръв поглед.

Иначе София беше чудесна - много за кратко, но успях да видя почти всички, които планирах да видя, за почти толкова време, колкото ми се искаше... Но пак беше хубаво.

После разбрах защо лоу-кост полетите са толкова лоу-кост - защото хич не може да се разчита на тях. Един забавен полет коства един куп нерви, един куп пари и един куп провалени планове... Забавно е да кацнеш в Малага, когато е трябвало да кацнеш 3 часа по-рано в Гибралтар, а след това да се окажеш в полунощ на най-зловещата автогара в Испания - тази в Марбея. Но ако като в приказките се появи принц на бял кон (или в моя случай, синьо ауди), всичко завършва добре.

Както и да е, вече съм си вкъщи и стискам в алчните си ръчички новото си телефонче - то ми дава възможност да блогвам от него. Скоро ще го опитам и ако всичко е наред, може да има повече и по-редовни постове :)

Няма ме!

В момента ям Butterfly cake, пия прясно изцеден портокалов сок и карамелено макиато размер M for Massive. Това ме прави адски щастлива, което означава само едно - на Гетуик в Лондон съм и съм се докопала до Старбъкс.

През следващата седмица едва ли ще се вясвам тук - прибирам се вкъщи за малко. Странно ми е, че вече 5 месеца не живея в България, а Испания не ми е вкъщи все още. Но явно е така с Коста Дел Сол - другото място си остава вкъщи завинаги - Джони, Луис, Стюарт, Гавин, които от години живеят там, също все още наричат Великобритания 'home'.

Ами, това е. Хайде до скоро.

A positive entry

От вчера Васил ме критикува, че блогът ми не бил достатъчно позитивен. Все едно не ме познава и не знае, че ако има състезание по мрънкане, аз ще съм безспорен победител.

Обаче ето - днес имам само хубави неща за казване. След по-малко от седмица, ако трябва да съм точна - другата сряда, летя за София. Ще се видя с адски много хора, които ми липсват зверски, откакто съм тук, ще нагушкам слона-заек Шушимир и цяла седмица няма да ходя на работа!

Какво по хубаво от това??? Sofia, here I come!!!!

За динозаврите и хората

Онзи ден Лу ме погледна много сериозно и каза:

- Отдавна искам да те питам нещо. Ти в Бог ли вярваш или в динозаврите?

Явно отгатнала по изражението ми, че нямам идея за какво говори, сподели следното:

- Никога не съм срещала човек, който вярва и в двете, а аз познавам много хора. Или Бог, или динозаври - те са взаимно изключващи се. Трудно ми е да го обясня, но е така. Ти в кое вярваш?

И странно, но факт - дори аз вярвам само в динозаврите. Явно наистина е така. Обаче ако някой познава човек, който вярва и в двете - кажете ми, моля ви. Бих натрила носа на Лу.