Moving to La Linea

От утре изчезвам за малко. То всъщност не се знае за колко малко, ако трябва да разчитам на испанците с тяхното 'Mañana' - не просто утре, а някъде в бъдещето, когато се почувстваме готови. Това mañana често не идва, а ако дойде, вече е късно. Но... аз съм оптимистка и се надявам скоро да си имам интернет в новото вкъщи. Ако не - ще ми липсвате...

Първи впечатления от Испания: (там, където ще живея - La Linea De La Concepcion, не е съвсем Испания - много е различно от всякъде другаде и по думите на колегите, които живеят там - най-лошото място в Испания. Аз още се надявам да има и по-лоши...) хората са шумни, никак не са точни, отлагат всичко ужасяващо много, но пък са весели, усмихнати и безгрижни.

Населените места по Средиземноморското крайбрежие по правило са като излезли от картичка. С палмите, цветните сгради, баровете по плажа. Барбекютата са особено вървежни, наличието им навсякъде и по всяко време понякога малко плаши. Но пък какво толкова, и аз бях, и аз три дни пих и се веселих:


В петък мина едно от най-големите събития за лятото в Гибралтар - Calentita!, фестивал на храната. Сред индийските, мароканските, испанските, малтийските и какви ли още не щандове се случи това:

Съжалявам за ужасното качество, ама с двете ми леви ръце - толкова. Толкова беше красиво, че исках и аз да мога така да се отдавам на музиката, на емоцията, на момента. Завиждам на испанците. За тяхното си mañana, за безотговорността, за това, което са.

И така очаквайте следващия пост mañana...