След един следобед в бар на плажа, с крака, натопени в океана, Мохито в ръката и поглед зареян към Мароко, ти е много странно. Чувстваш се като Леонардо ди Каприо в „Плажът” и животът е красив. Прекалено красив, за да е реален.
Половин час по-късно от прозореца на колата виждаш Гибралтар като на длан, скалата, сградите, дори самолетната писта. И си мислиш, че не е толкова лошо да се върнеш там, да поработиш малко и да знаеш, че раят Тарифа е там и те чака за следващото малко морско приключение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар