Някои дребни констатации

Испанските строители не са далновидни. Падне ли малко дъжд в Costa del Sol, всичко се наводнява. То че е sol, sol е, ама няма пълно щастие - понякога вали.

***

Не е гот да ти падне батерията точно когато си напазарувал и когато се излива проливен дъжд, а възможността да си хванеш такси от улицата клони към нула.

***

Още по-зле е обаче когато гнусният ти колега - педерас споделя на висок глас в офиса, че си пада по твоето момче и описва в детайли какво би му сторил. Лошо, лошо.

***

Дъждът има само една положителна черта. Когато вали, на никой не му се става от леглото. А това означава само едно - мързелив уикенд пред телевизора. Ммм, чудесно.

Писмо, ама не в бутилка

Със съседката срещаме известни затруднения с комуникацията. Тя не говори никакъв английски, аз не говоря никакъв испански.

Днес обаче чак се възхитих, когато същата тази съседка смело звънна на вратата ми, секунди след като се прибрах. Тя само ми се усмихна, промърмори 'Ола' и ми подаде това:

Сладко, нали?

Тарифа!!!

Този уикенд беше най-красивият уикенд на най-красивото място с най-красивото момче. Няма да казвам повече, за да не разваля магията. Но искам пак!!!

Всички снимки - ТУК. 

France, Belgium, Whatever

Не че съм твърдо за визовите режими, паспортната проверка (която аз минавам поне два пъти на ден и се моля испанските граничари да не стачкуват пак) и подобни дивотии... Но преди някак си повече разграничавахме страните, осезаемо беше кога излизаш от една и влизаш в друга. А сега...

Честит първи учебен ден, Криси!

Докато говоря с малката си братовчедка днес осъзнавам, че тя междувременно е станала самостоятелна единица - ученичка в гимназия, която живее сама в големия град, пише по клавиатурата по-бързо от мен (!), и разсъждава като голям човек.

Като че ли онзи ден с Ванина я учехме да говори глупости и тя послушно повтаряше какво ли не, без дори да осъзнава злия гений зад уж алтруистичното ни желание "да я научим да говори". После първи учебен ден, уроци по пиано и какво ли още не.

А днес тя говори за пубертета си, за новото си жилище, новия клас. Май е време да спра да я наричам 'малката' ми братовчедка.

Gib National Day

Първият ми Gib National Day беше прекрасен. Не знам дали заради Джони или защото ми беше за пръв път, ама много ми хареса. Искам пак!!! Балони, фойерверки, концерти и всички облечени в червено и бяло (националните цветове)! И едно такова, патриотично чувство навсякъде. Дори и аз се почувствах горда, нищо че не съм местна.

Докато се мотаех по улиците с червената си рокля и бяла тениска под нея, ми се прииска и ние да имаме национални цветове. И догодина аз да съм облечена с тях на 3ти март и да се гордея. Пфф. Дано дотогава измислят нещо...



P.S. Снимката откраднах от Уикимедия (Цък!). Съжалявам за което. Но Гибралтар изглеждаше по същия начин и тази година... А за авторските права - казвам на всеослушание - снимката не е моя, само открадната от мен ;)

Денят накратко

Днес установих, че вече успявам на испански да обясня какво ми трябва или какво искам. Проблем възниква обаче все още, ако хората насреща поискат нещо от мен.

***

Успях сама да платя наема в банката. На испански. После пак на развален испански обясних, вече в моята банка, че "несесита ел пин нумеро пара ми тархета" и хоп - 5 минути по-късно имах ПИН за испанската Виза.

***

В офиса: вълна съкращения. Карлос обявява, че ние няма да бъдем засегнати и всички отдъхваме с облекчение. Което не ни пречи цял ден да сме в шок, докато около нас хората си тръгват. Завинаги. Ужасно е.

***

Изречение, което почти ме разревава: "If I do not see you again, nice knowing you". Казано от някого, когото си виждал всеки ден досега. Мамка му.

Ende gut, alles gut...

Днес много се уплаших. Ама много много и от онова, лошото плашене. Следобедът вървеше чудесно, без дори малки инциденти или каквото и да е, което да нарушава спокойствието на летен следобед край басейна с приятели.

И изведнъж видяхме Ада да се хвърля обезумяла сред надуваемите играчки в басейна и след секунди да вади малкия Диего от дъното... Никой нищо не беше забелязал - не бяхме чули дори лекия плясък, когато той е паднал във водата. Но Ада погледнала в точния момент и го видяла как се опитва да излезе, безуспешно - все пак е само на две, а водата - дълбока над 2 метра.

След като малкият вече беше сух и почти не плачеше, Карлос и Ада просто стояха прегърнати до него и плачех. Плачеха от радост, че всички, най-вече синът им, са живи и здрави. На косъм.

Double decker or ambulance? All the same...

Днес по пътя към работа линейка беше задръстила една и без това тясна гибралтарска улица. Всички пътници в червения двуетажен автобус първо затаихме дъх, а после с огорчение си представихме как сега ще си почакаме известно време - какво да се прави, нали е линейка, не върви дори веднъж да се натисне клаксона.

И както вече се бяхме примирили с факта, че ще се закъснява за работа и ще се виси на пътя под лъчите на изпепеляващото слънце, се случи нещо адкси неочаквано. Шофьорът на нашия червен автобус слезе, заобиколи линейката, качи се на мястото на шофьора и кротко, без много приказки паркира така линейката, че ние да можем да минем.

А пък аз си помислих: Ето така се гони график, а не с наваксване и безумно каране. Евала!

Healthy food, healthy Nadka

Само за протокола: това вдясно е средно голяма нектарина. Мутантът вляво я гони на ръст, но е... синя слива (или така наречената "red plum" от чичковците в Morissons)!!! И после при нас имало следи от Чернобил...

Но не за това иде реч. От три дни ме боли корем (подозирам, че е от многото бира онзи ден... Или е просто съвпадение), но аз тъпо и упорито продължавам да ям МакДоналдс и да си въобразявам, че е на нервна почва и ей сега ще ми мине, като се наспя. Ми да, ама не. Не става явно така. И днес взех решение - от утре съм нов човек. Няма да пия кафе, а чай. Няма да ям МакДоналдс, а салата. Няма да се тъпча със захар и производни, а ще папкам плодове.

Вдъхновена от тази мисъл, отидох да пазарувам в обедната си почивка и се сдобих с:

- килограм нектарини
- килограм сини сливи - мутанти
- един брой папая
- кутия чери домати
- клонка обикновени домати (да, да - от тези дето са био - с дръжките и всичко)
- марулени миксове - 2 броя, различни
- краставички
- дъвка без захар.

На касата бях наредила всичките си здравословни покупки и преливах от гордост: устоях на бадемовите кроасани, на мъфините и на пицата. Ето, вече съм нов човек!!!