Днес по пътя към работа линейка беше задръстила една и без това тясна гибралтарска улица. Всички пътници в червения двуетажен автобус първо затаихме дъх, а после с огорчение си представихме как сега ще си почакаме известно време - какво да се прави, нали е линейка, не върви дори веднъж да се натисне клаксона.
И както вече се бяхме примирили с факта, че ще се закъснява за работа и ще се виси на пътя под лъчите на изпепеляващото слънце, се случи нещо адкси неочаквано. Шофьорът на нашия червен автобус слезе, заобиколи линейката, качи се на мястото на шофьора и кротко, без много приказки паркира така линейката, че ние да можем да минем.
А пък аз си помислих: Ето така се гони график, а не с наваксване и безумно каране. Евала!
И както вече се бяхме примирили с факта, че ще се закъснява за работа и ще се виси на пътя под лъчите на изпепеляващото слънце, се случи нещо адкси неочаквано. Шофьорът на нашия червен автобус слезе, заобиколи линейката, качи се на мястото на шофьора и кротко, без много приказки паркира така линейката, че ние да можем да минем.
А пък аз си помислих: Ето така се гони график, а не с наваксване и безумно каране. Евала!
2 коментара:
Wow, това звучи като филм малко - според мен или в Гибралтар има ебаси странните правила, или просто си попаднала на шофьор-психопат :)) Леко ти завиждам, де - не всеки ден можеш да попаднеш в такава случка.
Хахаха, не е от правилата. От психопатите е, тук какви ли не откачалки се срещат...
Публикуване на коментар