Докато говоря с малката си братовчедка днес осъзнавам, че тя междувременно е станала самостоятелна единица - ученичка в гимназия, която живее сама в големия град, пише по клавиатурата по-бързо от мен (!), и разсъждава като голям човек.
Като че ли онзи ден с Ванина я учехме да говори глупости и тя послушно повтаряше какво ли не, без дори да осъзнава злия гений зад уж алтруистичното ни желание "да я научим да говори". После първи учебен ден, уроци по пиано и какво ли още не.
А днес тя говори за пубертета си, за новото си жилище, новия клас. Май е време да спра да я наричам 'малката' ми братовчедка.
Като че ли онзи ден с Ванина я учехме да говори глупости и тя послушно повтаряше какво ли не, без дори да осъзнава злия гений зад уж алтруистичното ни желание "да я научим да говори". После първи учебен ден, уроци по пиано и какво ли още не.
А днес тя говори за пубертета си, за новото си жилище, новия клас. Май е време да спра да я наричам 'малката' ми братовчедка.
1 коментар:
Да, времето наистина лети. И децата растат бързо, бързо. И отлитат като волни птици от маминото гнездо (защо го наричат "бащино"?). И мамите хем се радват, хем тъгуват. Но незвисимо от реалната си възраст за нас децата са "малките".
Публикуване на коментар