Днес установих, че вече успявам на испански да обясня какво ми трябва или какво искам. Проблем възниква обаче все още, ако хората насреща поискат нещо от мен.
***
Успях сама да платя наема в банката. На испански. После пак на развален испански обясних, вече в моята банка, че "несесита ел пин нумеро пара ми тархета" и хоп - 5 минути по-късно имах ПИН за испанската Виза.
***
В офиса: вълна съкращения. Карлос обявява, че ние няма да бъдем засегнати и всички отдъхваме с облекчение. Което не ни пречи цял ден да сме в шок, докато около нас хората си тръгват. Завинаги. Ужасно е.
***
Изречение, което почти ме разревава: "If I do not see you again, nice knowing you". Казано от някого, когото си виждал всеки ден досега. Мамка му.
4 коментара:
Уви, животът е доста гаден понякога, казано евфемистично. А за испанския - глаголите в първо лице единствено число на сегашно време винаги завършват на о: necessito - аз се нуждая. Като в латински, да не мислиш, че съм толкова добра в испански, не - просто добрият стар латински ми даде повод да изведа правила за преминаване от единия език в другия.
Много ми липсваш,
мама
Ми не знам, Ани... Аз съм си купила два учебника по испански, ама ако си мислиш, че ми остава време да ги отворя. И Карлос пак ме тормози с руския, та испанския май ще остане пак на заден план :(
здрасти, надя, намери ме в скайп (ника е същия) или си напиши твоя тук, да си поговорим малко, for old time`s sake:)
п.п. георги от класа ти в руското съм, ако ме помниш:Д
Разбира се, че те помня!!!
Ще те адд-на в Скайп. Аз не го позлвам много много напоследък, но ще направя усилие, обещавам!
Колко е малък светът...
Публикуване на коментар