Long time no see

За пореден, но със сигурност не за последен път нещастният ми блог е брутално забравен и зарязан от мен. Срам ме е, но какво да се прави. Мързел, разсеяност и един куп задачи на главата ми не са много благоприятна комбинация.

Както и да е, случиха се доста неща междувременно. Например, отидох до Барселона и завинаги се влюбих: в тесните улички в центъра, които са като нарисувани, в сградите на Гауди, които са като направени от захар, в ягодовото мохито в бар Луна. После напуснах работа (имам си нова, няма страшно), а сега си имам и ново жилище, в което скоро ще се местя. Планирам шофьорски курс и кола. Уроците ми по испански ме отчайват както и преди: вече имам чувството, че този език никога няма да го проговоря.

Ето това е новото покрай мен. В случай, че някой се интересува :)

Open season

От около месец (по-скоро веднага след Коледа) моето малко испанско село беше залято с разни лигави мечета с крила (вероятно, за да приличат на ангели), плюшени сърца, щоколадови сърца, феи на любовта и какви ли не още глупости по повод на Св. Валентин. А аз както винаги подсмърчах тъжно пред витрините - подобно на всяка година, аз и тази избързах с раздялата с поредната тръпка и така и не докарахме до февруари. За сметка на това маркетинговите решения на испанците ме дебнат отвсякъде - всичко е покрито със сърца: билбордове, картички, играчки, бонбони, шоколади, сладкарници, дрехи и каквото ти хрумне. Дебнат те и ако минеш по-близо до тях сигурно и ще те ухапят. И вместо с пушка са въорьжени с твоето собствено самосъжаление, че ето - и тази година съм сама за празника.

Аз обаче съм намерила решението тази година: с Лу заминаваме за Барселона. Планирали сме два концерта (единият от които е Оейзис! Йей!) и разни други момичешки глезотии. Ако и това не помогне, не знам какво.

Worst airport competition

Ако някога някой направи класация на най-гадните летища, знам кое ще е победител. И не, няма да е това в Гибралтар, нищо че е с размерите на апартамента ми. Безспорно Малага ще на челна позиция.

Добре де, може и да не е толкова зле, ако говориш испански и ако не си прекосил целия Costa del Sol с една кола и два автобуса. Но не е и най-хубавото летище.

Обаче каквото и да се е случвало по пътя, най-накрая съм си вкъщи. Гледам телевизия на български (което за мен си е направо лукс), мотая се със сестра ми и само си почивам! Рай...

Рецепта: Коледна украса по испански

Необходими продукти:

Щипка кич
супена лъжица лош вкус
чаена чаша липса на въображение

Време за приготвяне: От октомври до края на декември

Начин на приготовление:

Трябва да се родите в Испания, иначе шансът да успявате да съчетавате цветове и да знаете кое е грозно и кое хармонично и красиво е твърде голям. После взимате каквото ви хрумне, свързано с Коледа, и го слагате до каквото ще му пасне най-малко. Ръсвате доволно брокат отгоре, за да е не само шаренко, а и лъскавко. После правите няколко снимки и ги слагате в блога си. Така сте сигурни, че поне още няколко човека ще се посмеят.

Добър апетит!

Коледата (не)възможна?

От няколко дни много искам да ми е коледно. Ама много! Обаче палмите наоколо и цъфналите мушката на съседката никак не помагат. Нито нещастните опити на испанците за украса (днес ме домързя, но скоро може да поснимам наоколо и да покажа върхът на кича). Никак не ми е коледно, а ми е изморено и изнервено и криво.

Затова реших поне да поукрася вкъщи. Доста импровизирано, с подръчни материали и известна доза майсторене се получи това (и не само, ама не ми се качват повече снимки):


Стюарт не беше очарован от резултата. На кого му пука обаче за мнението на едно голямо момиче в мъжко тяло? А майката на Лу (с която Лу беше на телефона, докато вилнеех сред златиста хартия, панделки и двойнозалепваща лента) само слушаше как: "Ама тя сама ги прави тези ангели бе, само от хартия! И са истинки, 3D!!!" , обаче се впечатли...

Сега ще си направя чаша топъл шоколад, ще си пусна коледни песни и ще си направя най-сетне списъка с подаръци за моите хора.

Препоръчвам същото на теб. Feels nice :)

Търси се: перфектен мъж. Доставката е на мои разноски.

Търси се мъж, който:

- предпочита твоята компания пред тази на приятелите си поне веднъж в седмицата
- завършва разговорите си с теб, особено ако той ги е започнал
- не те зарязва да ходиш сама на глупавото парти за глупавия рожден ден на глупавия ти шеф
- не мрънка много
- не ти праща тъпи смс-и рано сутрин, особено в събота след тежка седмица
- ходи с теб по магазините и ти помага при избора (ама не с наизустените фрази: ти винаги си хубава, никак не те прави дебела и т.н.)
- е до теб и те успокоява, когато си малко крива, а не ти казва 'Обади ми се, като ти се оправи настроението'
- ти носи топла супа и те гушка, ако си болна, а не пази разстояние от теб, за да не се разболее и той
- те обича безрезервно

Има още много, ама хайде да не ставам капризна. Адресът за доставки е Calle Castilla 21, piso 1A, 11300 - La Linea de la Concepcion, España.

И да не си помисли някой нещо. С моето момче ни е много хубаво заедно и засега не бих го сменила с друг ;), но винаги има какво да се желае. Като например да не се прави на луд и да дойде с мен в събота на глупавото фирмено парти. Пуф, няма пълно щастие.

Накратичко :)

Cartman says: You wanna hold hands with a girl, Kyle? Gay!!!

***

Краят на ноември е, а аз щастливо се размотавам по тениска и пола БЕЗ чорапогащи!!! Вечер захладнява, но през деня е все още лято! Йей!

***

Gmail ме изненадаха приятно с новите теми (aka skins)! Пощата ми изглежда различно в зависимост кое време на деня е, а и в двата случая (плаж през деня/нощта) е доста приятна на вид, което аз намирам за невероятно!

***

Седмицата най-сетне приключи. Мислех, че ще умра от умора, но не - аз съм пич и оцелях. Уикендът официално започна, а сме и планирали да нарушим рутината и да го прекараме в Тарифа или Естепона.

***

Сега официално ще се размажа пред телевизора с пакет чипс. Хайде, приятен уикенд!

Are you organic?

Тази вечер докато пазарувах в супермаркета, а и преди малко, докато се прокрадвах към кухнята за лека среднощна закуска, осъзнах, че много сме я закъсали откъм околна среда.

Не ме разбирайте погрешно, не съм от хората, които толкова много се интересуват от околната среда, че не ползват миялната машина (освен ако купът с мръсни чинии не стане животозастрашаващ), садят домати в саксии на терасата или се крият в храстите и раздават зелени брошури на случайни и уплашени минувачи. Обаче се излових, че подсъзнателно търся органично кисело мляко или органични яйца от свободни кокошки, купувам Персил Био, юркам колегите/приятелите-шофьори да изоставят тая глупава кола и да ползват с мен градски транспорт/колело/крака, понеже е по-весело и по-малко замърсяващо.

Дори започвам да подозирам, че това е генетично заложено - като бушоните в електрическите системи! Ако положението наближи определена критична точка, светва червена лампа и се предприемат съответни действия, независимо осъзнати или не.

Ти имаш ли такива еко-бушони???

Ако оживея и утре...

... ще се самообявя за супер-герой. Супер-герой който винаги намира загубения депозит, който е винаги там да изслуша всички баварски или канадски неспиращи проблеми, който просто е там, когато всички други ги няма.

От две седмици (по-скоро 12 работни дни без почивка) не съм спала колкото искам да спя и с когото искам да спя, не съм се събуждала отпочинала и не съм се радвала на живота, както бих искала, защото светът е всъщност едно читаво място, зависи обаче ти с какви очи го гледаш.

Та ако оживея утре, се прекръствам на Супер-Надка. Ще си зашия и костюмче с пелеринка, обещавам. Само не очаквай да прехвърчам над покрива ти. Ние все пак сме онлайн гейминг компани и не правим домашни посещения. Ще си фуча само из офиса...

Голяма телефонна драма

Както преди време споменах от скоро в алчните ми ръчички се намира новото ми мобилно телефонче. Голяма радост, голямо нещо.

Обаче и на мен се случи "всяко чудо за три дни". Това за съжаление далеч не означава, че аз загубих интерес към телефона си, а по-скоро обратното. Той загуби интерес към мен и не работи. Пърщо беше USB кабела - ,лаптопът ми, (както и този на Джони), не иска и не иска да разпозне Виещты-то, чисто новата микро SD карта с много памет за много снимки и много музика, закупена специално за него, не иска да му служи, а от една седмица изпращането на SMS е обвъразно с досаден ритуал. Първо чакаш цял час, докато не получиш съобщение за грешка, после звъниш на Водафон, (които слава Богу най-сетне разбраха и запомниха, че не говоря испански, а само английски), рецитираш им имената си, телефонния номер и номера на паспорта и разказваш цялата сага. Като помощ им казваш какво вече ти е било казано и не е помогнало и какво са правили колегите им - за това получаваш бонус точки: по-кратко време на холд с ужасната им музика.

Накрая не знаеш какво се случва точно, но си записваш услужливо директния телефон на поредния служител, приел съдбата ти лично и обещаваш да питаш за него, ако пак има проблем. Затваряш слушалката, изключваш телефона и после го включваш пак и О, да! Bliss! Teхt message sent!

И така до следващата вечер, когато телефонната драма се повтаря отново. Само че ти вече звучиш малко по-отчаян и искаш мъките да свършат по-бързо. Така и така знаеш, че на утре ще е същото...

Everyone, get a giant pan!

Водафон бяха така добри най-сетне да пуснат телефона и интернета ми, след като банката ми омаза положението и аз се оказах с неплатена сметка в 6 сутринта в събота (а разбира се, никоя банка в Андалусия не работи през уикенда. Те и следобед не работят, какво да очакваш за събота!?).

И ето най-сетне шедьовърът на Гавин:


Предлагам всеки да се снабди с огромен тиган. За всеки случай.

Office fun

След десетдневно отсъствие офисът е едно по-хубаво място, или поне през първия ден.

Докато ме е нямало фирмата е купила нови порцеланови чаши за кафе - шарени, с овце, крави, прасета, котки, кучета и други представители на фауната. Коментарът на колегите е, че според тях моето детско влияние било толкова силно, че всеки го бил прихванал. Изобщо не изслушват защитата ми, базирана на факта, че аз дори не съм била в страната.

Стюарт цял ден търчи напред-назад, бута разни шкафчета и разнася компютри - успяваме да го хванем докато лежи под едно бюро и изглежда все едно спи (а всъщност включва лаптопа на Едит обратно в контакта - изключил е и него в суматохата). Гавин предлага да сложим снимката във Фейсбук с коментар: Everyone needs a place to live. Стю още не знае за съществуването на тази снимка, но скоро ще разбере.

Карлос идва да ми каже, че се радва, че съм се върнала. После, съвсем по детски залепя червен Converse до моята червена обувка и възкликва - Ауу, те са братя!

Решавам да прекръстя Гавин на Чшаба - прекрасно унгарско име! Провокирана съм от непрекъснатия поток от смачкани хартийки, който лети към мен от неговата посока. Той обаче не е съгласен и иска нещо по-уелско. Луис, която ние сме убедени не ни слуша/чува в този момент, предлага гениалното Sheepshagger. В отговор на злобния поглед на Гавин тя свива рамене и просто казва: Е, какво? Нали има много овце в Уелс?

Чшаба, a.k.a Sheepshagger ми рисува картинка. На нея съм изобразена аз с нещо непоределено. Текстът отдолу гласи (б.а: запазен е оригиналният правопис):

"Nadia with a giant frying pan

vs

Parachutiing giant spiders with machine guns"

Всякакъв коментар като че ли е излишен.

Понякога те се завръщат...

... А друг път не :). Е, аз се завърнах - 2 дни по-късно от планираното, с няколко стотин километра по-далече и малко поизнервена, но жива и здрава, поне на пръв поглед.

Иначе София беше чудесна - много за кратко, но успях да видя почти всички, които планирах да видя, за почти толкова време, колкото ми се искаше... Но пак беше хубаво.

После разбрах защо лоу-кост полетите са толкова лоу-кост - защото хич не може да се разчита на тях. Един забавен полет коства един куп нерви, един куп пари и един куп провалени планове... Забавно е да кацнеш в Малага, когато е трябвало да кацнеш 3 часа по-рано в Гибралтар, а след това да се окажеш в полунощ на най-зловещата автогара в Испания - тази в Марбея. Но ако като в приказките се появи принц на бял кон (или в моя случай, синьо ауди), всичко завършва добре.

Както и да е, вече съм си вкъщи и стискам в алчните си ръчички новото си телефонче - то ми дава възможност да блогвам от него. Скоро ще го опитам и ако всичко е наред, може да има повече и по-редовни постове :)

Няма ме!

В момента ям Butterfly cake, пия прясно изцеден портокалов сок и карамелено макиато размер M for Massive. Това ме прави адски щастлива, което означава само едно - на Гетуик в Лондон съм и съм се докопала до Старбъкс.

През следващата седмица едва ли ще се вясвам тук - прибирам се вкъщи за малко. Странно ми е, че вече 5 месеца не живея в България, а Испания не ми е вкъщи все още. Но явно е така с Коста Дел Сол - другото място си остава вкъщи завинаги - Джони, Луис, Стюарт, Гавин, които от години живеят там, също все още наричат Великобритания 'home'.

Ами, това е. Хайде до скоро.

A positive entry

От вчера Васил ме критикува, че блогът ми не бил достатъчно позитивен. Все едно не ме познава и не знае, че ако има състезание по мрънкане, аз ще съм безспорен победител.

Обаче ето - днес имам само хубави неща за казване. След по-малко от седмица, ако трябва да съм точна - другата сряда, летя за София. Ще се видя с адски много хора, които ми липсват зверски, откакто съм тук, ще нагушкам слона-заек Шушимир и цяла седмица няма да ходя на работа!

Какво по хубаво от това??? Sofia, here I come!!!!

За динозаврите и хората

Онзи ден Лу ме погледна много сериозно и каза:

- Отдавна искам да те питам нещо. Ти в Бог ли вярваш или в динозаврите?

Явно отгатнала по изражението ми, че нямам идея за какво говори, сподели следното:

- Никога не съм срещала човек, който вярва и в двете, а аз познавам много хора. Или Бог, или динозаври - те са взаимно изключващи се. Трудно ми е да го обясня, но е така. Ти в кое вярваш?

И странно, но факт - дори аз вярвам само в динозаврите. Явно наистина е така. Обаче ако някой познава човек, който вярва и в двете - кажете ми, моля ви. Бих натрила носа на Лу.

Някои дребни констатации

Испанските строители не са далновидни. Падне ли малко дъжд в Costa del Sol, всичко се наводнява. То че е sol, sol е, ама няма пълно щастие - понякога вали.

***

Не е гот да ти падне батерията точно когато си напазарувал и когато се излива проливен дъжд, а възможността да си хванеш такси от улицата клони към нула.

***

Още по-зле е обаче когато гнусният ти колега - педерас споделя на висок глас в офиса, че си пада по твоето момче и описва в детайли какво би му сторил. Лошо, лошо.

***

Дъждът има само една положителна черта. Когато вали, на никой не му се става от леглото. А това означава само едно - мързелив уикенд пред телевизора. Ммм, чудесно.

Писмо, ама не в бутилка

Със съседката срещаме известни затруднения с комуникацията. Тя не говори никакъв английски, аз не говоря никакъв испански.

Днес обаче чак се възхитих, когато същата тази съседка смело звънна на вратата ми, секунди след като се прибрах. Тя само ми се усмихна, промърмори 'Ола' и ми подаде това:

Сладко, нали?

Тарифа!!!

Този уикенд беше най-красивият уикенд на най-красивото място с най-красивото момче. Няма да казвам повече, за да не разваля магията. Но искам пак!!!

Всички снимки - ТУК. 

France, Belgium, Whatever

Не че съм твърдо за визовите режими, паспортната проверка (която аз минавам поне два пъти на ден и се моля испанските граничари да не стачкуват пак) и подобни дивотии... Но преди някак си повече разграничавахме страните, осезаемо беше кога излизаш от една и влизаш в друга. А сега...