Мразя понеделниците. А още повече мразя такива понеделници, в които се събуждам с тежък махмурлук и едвам се довличам до офиса.
Картинката разбира се става пълна едва когато идвам в офиса. След като съм се събудила час по-рано заради поспаливостта на разни индивиди, с които живея, не съм успяла да си направя кафе (поради липсата на такова вкъщи, за сметка на която количествата бира в хладилника са обилни) и с големи мъки съм изгонила глупавото ни псе от спалнята ми, откривам следния факт: през следващите 4 часа (тоест половината ми работен ден) нямам какво да правя. С ограничен интернет достъп и полу-заспали колеги денят ще е направо прекрасен.
В такива моменти започвам да проклинам съдбата, всичките й производни + Феята на зъбчетата. Последната - защото никога не съм я харесвала. Чудесен старт на седмицата...
И как да не обичам света в този момент!