Long time no see

За пореден, но със сигурност не за последен път нещастният ми блог е брутално забравен и зарязан от мен. Срам ме е, но какво да се прави. Мързел, разсеяност и един куп задачи на главата ми не са много благоприятна комбинация.

Както и да е, случиха се доста неща междувременно. Например, отидох до Барселона и завинаги се влюбих: в тесните улички в центъра, които са като нарисувани, в сградите на Гауди, които са като направени от захар, в ягодовото мохито в бар Луна. После напуснах работа (имам си нова, няма страшно), а сега си имам и ново жилище, в което скоро ще се местя. Планирам шофьорски курс и кола. Уроците ми по испански ме отчайват както и преди: вече имам чувството, че този език никога няма да го проговоря.

Ето това е новото покрай мен. В случай, че някой се интересува :)

Open season

От около месец (по-скоро веднага след Коледа) моето малко испанско село беше залято с разни лигави мечета с крила (вероятно, за да приличат на ангели), плюшени сърца, щоколадови сърца, феи на любовта и какви ли не още глупости по повод на Св. Валентин. А аз както винаги подсмърчах тъжно пред витрините - подобно на всяка година, аз и тази избързах с раздялата с поредната тръпка и така и не докарахме до февруари. За сметка на това маркетинговите решения на испанците ме дебнат отвсякъде - всичко е покрито със сърца: билбордове, картички, играчки, бонбони, шоколади, сладкарници, дрехи и каквото ти хрумне. Дебнат те и ако минеш по-близо до тях сигурно и ще те ухапят. И вместо с пушка са въорьжени с твоето собствено самосъжаление, че ето - и тази година съм сама за празника.

Аз обаче съм намерила решението тази година: с Лу заминаваме за Барселона. Планирали сме два концерта (единият от които е Оейзис! Йей!) и разни други момичешки глезотии. Ако и това не помогне, не знам какво.

Worst airport competition

Ако някога някой направи класация на най-гадните летища, знам кое ще е победител. И не, няма да е това в Гибралтар, нищо че е с размерите на апартамента ми. Безспорно Малага ще на челна позиция.

Добре де, може и да не е толкова зле, ако говориш испански и ако не си прекосил целия Costa del Sol с една кола и два автобуса. Но не е и най-хубавото летище.

Обаче каквото и да се е случвало по пътя, най-накрая съм си вкъщи. Гледам телевизия на български (което за мен си е направо лукс), мотая се със сестра ми и само си почивам! Рай...

Рецепта: Коледна украса по испански

Необходими продукти:

Щипка кич
супена лъжица лош вкус
чаена чаша липса на въображение

Време за приготвяне: От октомври до края на декември

Начин на приготовление:

Трябва да се родите в Испания, иначе шансът да успявате да съчетавате цветове и да знаете кое е грозно и кое хармонично и красиво е твърде голям. После взимате каквото ви хрумне, свързано с Коледа, и го слагате до каквото ще му пасне най-малко. Ръсвате доволно брокат отгоре, за да е не само шаренко, а и лъскавко. После правите няколко снимки и ги слагате в блога си. Така сте сигурни, че поне още няколко човека ще се посмеят.

Добър апетит!

Коледата (не)възможна?

От няколко дни много искам да ми е коледно. Ама много! Обаче палмите наоколо и цъфналите мушката на съседката никак не помагат. Нито нещастните опити на испанците за украса (днес ме домързя, но скоро може да поснимам наоколо и да покажа върхът на кича). Никак не ми е коледно, а ми е изморено и изнервено и криво.

Затова реших поне да поукрася вкъщи. Доста импровизирано, с подръчни материали и известна доза майсторене се получи това (и не само, ама не ми се качват повече снимки):


Стюарт не беше очарован от резултата. На кого му пука обаче за мнението на едно голямо момиче в мъжко тяло? А майката на Лу (с която Лу беше на телефона, докато вилнеех сред златиста хартия, панделки и двойнозалепваща лента) само слушаше как: "Ама тя сама ги прави тези ангели бе, само от хартия! И са истинки, 3D!!!" , обаче се впечатли...

Сега ще си направя чаша топъл шоколад, ще си пусна коледни песни и ще си направя най-сетне списъка с подаръци за моите хора.

Препоръчвам същото на теб. Feels nice :)

Търси се: перфектен мъж. Доставката е на мои разноски.

Търси се мъж, който:

- предпочита твоята компания пред тази на приятелите си поне веднъж в седмицата
- завършва разговорите си с теб, особено ако той ги е започнал
- не те зарязва да ходиш сама на глупавото парти за глупавия рожден ден на глупавия ти шеф
- не мрънка много
- не ти праща тъпи смс-и рано сутрин, особено в събота след тежка седмица
- ходи с теб по магазините и ти помага при избора (ама не с наизустените фрази: ти винаги си хубава, никак не те прави дебела и т.н.)
- е до теб и те успокоява, когато си малко крива, а не ти казва 'Обади ми се, като ти се оправи настроението'
- ти носи топла супа и те гушка, ако си болна, а не пази разстояние от теб, за да не се разболее и той
- те обича безрезервно

Има още много, ама хайде да не ставам капризна. Адресът за доставки е Calle Castilla 21, piso 1A, 11300 - La Linea de la Concepcion, España.

И да не си помисли някой нещо. С моето момче ни е много хубаво заедно и засега не бих го сменила с друг ;), но винаги има какво да се желае. Като например да не се прави на луд и да дойде с мен в събота на глупавото фирмено парти. Пуф, няма пълно щастие.

Накратичко :)

Cartman says: You wanna hold hands with a girl, Kyle? Gay!!!

***

Краят на ноември е, а аз щастливо се размотавам по тениска и пола БЕЗ чорапогащи!!! Вечер захладнява, но през деня е все още лято! Йей!

***

Gmail ме изненадаха приятно с новите теми (aka skins)! Пощата ми изглежда различно в зависимост кое време на деня е, а и в двата случая (плаж през деня/нощта) е доста приятна на вид, което аз намирам за невероятно!

***

Седмицата най-сетне приключи. Мислех, че ще умра от умора, но не - аз съм пич и оцелях. Уикендът официално започна, а сме и планирали да нарушим рутината и да го прекараме в Тарифа или Естепона.

***

Сега официално ще се размажа пред телевизора с пакет чипс. Хайде, приятен уикенд!

Are you organic?

Тази вечер докато пазарувах в супермаркета, а и преди малко, докато се прокрадвах към кухнята за лека среднощна закуска, осъзнах, че много сме я закъсали откъм околна среда.

Не ме разбирайте погрешно, не съм от хората, които толкова много се интересуват от околната среда, че не ползват миялната машина (освен ако купът с мръсни чинии не стане животозастрашаващ), садят домати в саксии на терасата или се крият в храстите и раздават зелени брошури на случайни и уплашени минувачи. Обаче се излових, че подсъзнателно търся органично кисело мляко или органични яйца от свободни кокошки, купувам Персил Био, юркам колегите/приятелите-шофьори да изоставят тая глупава кола и да ползват с мен градски транспорт/колело/крака, понеже е по-весело и по-малко замърсяващо.

Дори започвам да подозирам, че това е генетично заложено - като бушоните в електрическите системи! Ако положението наближи определена критична точка, светва червена лампа и се предприемат съответни действия, независимо осъзнати или не.

Ти имаш ли такива еко-бушони???

Ако оживея и утре...

... ще се самообявя за супер-герой. Супер-герой който винаги намира загубения депозит, който е винаги там да изслуша всички баварски или канадски неспиращи проблеми, който просто е там, когато всички други ги няма.

От две седмици (по-скоро 12 работни дни без почивка) не съм спала колкото искам да спя и с когото искам да спя, не съм се събуждала отпочинала и не съм се радвала на живота, както бих искала, защото светът е всъщност едно читаво място, зависи обаче ти с какви очи го гледаш.

Та ако оживея утре, се прекръствам на Супер-Надка. Ще си зашия и костюмче с пелеринка, обещавам. Само не очаквай да прехвърчам над покрива ти. Ние все пак сме онлайн гейминг компани и не правим домашни посещения. Ще си фуча само из офиса...

Голяма телефонна драма

Както преди време споменах от скоро в алчните ми ръчички се намира новото ми мобилно телефонче. Голяма радост, голямо нещо.

Обаче и на мен се случи "всяко чудо за три дни". Това за съжаление далеч не означава, че аз загубих интерес към телефона си, а по-скоро обратното. Той загуби интерес към мен и не работи. Пърщо беше USB кабела - ,лаптопът ми, (както и този на Джони), не иска и не иска да разпозне Виещты-то, чисто новата микро SD карта с много памет за много снимки и много музика, закупена специално за него, не иска да му служи, а от една седмица изпращането на SMS е обвъразно с досаден ритуал. Първо чакаш цял час, докато не получиш съобщение за грешка, после звъниш на Водафон, (които слава Богу най-сетне разбраха и запомниха, че не говоря испански, а само английски), рецитираш им имената си, телефонния номер и номера на паспорта и разказваш цялата сага. Като помощ им казваш какво вече ти е било казано и не е помогнало и какво са правили колегите им - за това получаваш бонус точки: по-кратко време на холд с ужасната им музика.

Накрая не знаеш какво се случва точно, но си записваш услужливо директния телефон на поредния служител, приел съдбата ти лично и обещаваш да питаш за него, ако пак има проблем. Затваряш слушалката, изключваш телефона и после го включваш пак и О, да! Bliss! Teхt message sent!

И така до следващата вечер, когато телефонната драма се повтаря отново. Само че ти вече звучиш малко по-отчаян и искаш мъките да свършат по-бързо. Така и така знаеш, че на утре ще е същото...